Nov 17, 2004, 12:21 PM

Cui bono

  Poetry
1.1K 0 0

                   CUI BONO*  

 

Струва ли си да се правим на различни

от това, което представляваме,

щом усетим, че не всичко ни е точно

и не ни приемат както искаме?

 

Ставаме ли по-достойни, по-обични

след като нелепо заблуждаваме

(себе си - неволно, другите - нарочно)

и искреността във нас потискаме?

 

Толкоз ли е трудно да сме по-етични,

суетата си да овладяваме,

за да ни е всичко постоянно точно

и да ни харесват - както искаме?!

 

*Cui bono? (лат ) - Кой има полза?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...