23 mar 2009, 21:44

Цветарят...

  Poesía
839 0 13

*          *          *

 

 

Едно магазинче - бледо - невзрачно
с възрастен, мил продавач
бедно облечен, а... обувките лачени,
продаваше свежи цветя.

 

Усмихнати хора, витрини блестящи,
подаръци - жест на любов...
Пръсти преплетени - очите искрящи,
светът бе различен и нов...

 

Пъстри букети мъжете купуваха,
днес бе... "женският ден",
очите на стареца сякаш лудуваха,
беше щастлив и засмен.

 

Проскърца количка - влачещи стъпки
в количката, парчета храна,
сякаш пълзеше тягостна тръпка,
в снагата на тази Жена...

 

Количката чукна се в нещо и... спря,
Тя очи от ниското вдигна,
човекът пред нея с букетче в ръка,
стоеше с усмивка - наивна.

 

Бъдете щастлива мила госпожо,
желая ви много - много късмет,
тя го погледна, тихо - тревожна,
усмихна се плахо и... тръгна напред.

 

А от другият край някой подвикна:
- Хей дъртия! Яяя... удари едно рамо,

че с тия празници не мога да свикна,

дай една китка и за... моята "дама"...

 



*          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!!! Припомни ми мил спомен...
  • Знаеш ли, Вальо, аз съм изпитвала тръпката непознат на улицата да ми подари цветя. Ако ме питаш за образа - не го помня, но никога няма да забравя усещането...
    Тъжно е, когато се подаряват по задължение обаче, това не се помни...
  • Реална приказка.И мило и тъжно ми стана.
    Поздрави!
  • тъжно, приятелю...!
    но за истинските мъже няма възрастова граница!!!
    поздравления!!!
  • Благодаря ви, че наминахте насам. Беше ми приятно да ви срещна.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...