Цветарят...
* * *
Едно магазинче - бледо - невзрачно
с възрастен, мил продавач
бедно облечен, а... обувките лачени,
продаваше свежи цветя.
Усмихнати хора, витрини блестящи,
подаръци - жест на любов...
Пръсти преплетени - очите искрящи,
светът бе различен и нов...
Пъстри букети мъжете купуваха,
днес бе... "женският ден",
очите на стареца сякаш лудуваха,
беше щастлив и засмен.
Проскърца количка - влачещи стъпки
в количката, парчета храна,
сякаш пълзеше тягостна тръпка,
в снагата на тази Жена...
Количката чукна се в нещо и... спря,
Тя очи от ниското вдигна,
човекът пред нея с букетче в ръка,
стоеше с усмивка - наивна.
Бъдете щастлива мила госпожо,
желая ви много - много късмет,
тя го погледна, тихо - тревожна,
усмихна се плахо и... тръгна напред.
А от другият край някой подвикна:
- Хей дъртия! Яяя... удари едно рамо,
че с тия празници не мога да свикна,
дай една китка и за... моята "дама"...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
