27 mar 2010, 11:33

Цвете 

  Poesía » Otra
655 0 0

Цвете

И бе нежно създание то,
от мнозина обикнато.
На него се усмихваше и слънцето,
под закрила го приютяваше дървото.

Растеше със слънчеви лъчи обляно,
вечер слушаше за Луната припряно.
След години мислеше, че всичко е разказано
и с мълчание бе наказано.

Молеше се, дивеше се, ала бе късно,
помисли, че веч не му е простено,
ала и тук мислеше объркано –
от  живота не бе още  повикано.

© Грийн Лейди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??