27.03.2010 г., 11:33 ч.

Цвете 

  Поезия » Друга
670 0 0

Цвете

И бе нежно създание то,
от мнозина обикнато.
На него се усмихваше и слънцето,
под закрила го приютяваше дървото.

Растеше със слънчеви лъчи обляно,
вечер слушаше за Луната припряно.
След години мислеше, че всичко е разказано
и с мълчание бе наказано.

Молеше се, дивеше се, ала бе късно,
помисли, че веч не му е простено,
ала и тук мислеше объркано –
от  живота не бе още  повикано.

© Грийн Лейди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??