Mar 27, 2010, 11:33 AM

Цвете 

  Poetry » Other
657 0 0

Цвете

И бе нежно създание то,
от мнозина обикнато.
На него се усмихваше и слънцето,
под закрила го приютяваше дървото.

Растеше със слънчеви лъчи обляно,
вечер слушаше за Луната припряно.
След години мислеше, че всичко е разказано
и с мълчание бе наказано.

Молеше се, дивеше се, ала бе късно,
помисли, че веч не му е простено,
ала и тук мислеше объркано –
от  живота не бе още  повикано.

© Грийн Лейди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??