Цвете
И бе нежно създание то,
от мнозина обикнато.
На него се усмихваше и слънцето,
под закрила го приютяваше дървото.
Растеше със слънчеви лъчи обляно,
вечер слушаше за Луната припряно.
След години мислеше, че всичко е разказано
и с мълчание бе наказано.
Молеше се, дивеше се, ала бе късно,
помисли, че веч не му е простено,
ала и тук мислеше объркано – ...