Цветът на възприятията
Безкрайно син светът минава:
небе, море и планина.
В екрана вечер ме огрява
ефирен образ на жена.
Друг път в кафяво е обагрен
и пъстър като есента.
От него късче си открадвам
и пресъздавам в песента.
Дори когато той е черен
тунел с миражна светлина,
за мен семафорът е верен
в нощта към някоя звезда.
Светът не е в основни краски,
а в преходния полутон,
по който различаваш ясно
безгрижен смях от плач и стон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
!
