28.02.2013 г., 3:39 ч.  

Цветът на възприятията 

  Поезия » Философска
406 0 3

Безкрайно син светът минава:

небе, море и планина.

В екрана вечер ме огрява

ефирен образ на жена.

 

Друг път в кафяво е обагрен

и пъстър като есента.

От него късче си открадвам

и пресъздавам в песента.

 

Дори когато той е черен

тунел с миражна светлина,

за мен семафорът е верен

в нощта към някоя звезда.

 

Светът не е в основни краски,

а в преходния полутон,

по който различаваш ясно

безгрижен смях от плач и стон.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??