Безкрайно син светът минава:
небе, море и планина.
В екрана вечер ме огрява
ефирен образ на жена.
Друг път в кафяво е обагрен
и пъстър като есента.
От него късче си открадвам
и пресъздавам в песента.
Дори когато той е черен
тунел с миражна светлина,
за мен семафорът е верен
в нощта към някоя звезда.
Светът не е в основни краски,
а в преходния полутон,
по който различаваш ясно
безгрижен смях от плач и стон.
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!