rudin (Иван Христов)
858 1444
Feb 28, 2013, 3:39 AM  

Цветът на възприятията 

  Poetry » Phylosophy
451 0 3

Безкрайно син светът минава:

небе, море и планина.

В екрана вечер ме огрява

ефирен образ на жена.

 

Друг път в кафяво е обагрен

и пъстър като есента.

От него късче си открадвам

и пресъздавам в песента.

 

Дори когато той е черен

тунел с миражна светлина,

за мен семафорът е верен

в нощта към някоя звезда.

 

Светът не е в основни краски,

а в преходния полутон,

по който различаваш ясно

безгрижен смях от плач и стон.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??