Безкрайно син светът минава:
небе, море и планина.
В екрана вечер ме огрява
ефирен образ на жена.
Друг път в кафяво е обагрен
и пъстър като есента.
От него късче си открадвам
и пресъздавам в песента.
Дори когато той е черен
тунел с миражна светлина,
за мен семафорът е верен
в нощта към някоя звезда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up