10 jun 2009, 14:50

Цвят

932 0 0

Три тичинки, прашец и няколко листенца,

природата така е сътворила.

Цвят, поклащан от ветреца плахо,

в полето – потопен е в цветната магия.

 

 

 

Капчици роса попиват в него,

а оттам излиза ароматът чуден.

Пчелата смуче от нектара бързо,

с крила потрепва и към кошера си тръгва.

 

 

 

Ручей бистър, близо се извива,

носи той прохлада зажадняла.

Птиците в небето свирят, свирят...

Спокойствието носи най-голямата наслада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...