10.06.2009 г., 14:50

Цвят

923 0 0

Три тичинки, прашец и няколко листенца,

природата така е сътворила.

Цвят, поклащан от ветреца плахо,

в полето – потопен е в цветната магия.

 

 

 

Капчици роса попиват в него,

а оттам излиза ароматът чуден.

Пчелата смуче от нектара бързо,

с крила потрепва и към кошера си тръгва.

 

 

 

Ручей бистър, близо се извива,

носи той прохлада зажадняла.

Птиците в небето свирят, свирят...

Спокойствието носи най-голямата наслада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...