Jun 10, 2009, 2:50 PM

Цвят

924 0 0

Три тичинки, прашец и няколко листенца,

природата така е сътворила.

Цвят, поклащан от ветреца плахо,

в полето – потопен е в цветната магия.

 

 

 

Капчици роса попиват в него,

а оттам излиза ароматът чуден.

Пчелата смуче от нектара бързо,

с крила потрепва и към кошера си тръгва.

 

 

 

Ручей бистър, близо се извива,

носи той прохлада зажадняла.

Птиците в небето свирят, свирят...

Спокойствието носи най-голямата наслада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...