10 июн. 2009 г., 14:50

Цвят

930 0 0

Три тичинки, прашец и няколко листенца,

природата така е сътворила.

Цвят, поклащан от ветреца плахо,

в полето – потопен е в цветната магия.

 

 

 

Капчици роса попиват в него,

а оттам излиза ароматът чуден.

Пчелата смуче от нектара бързо,

с крила потрепва и към кошера си тръгва.

 

 

 

Ручей бистър, близо се извива,

носи той прохлада зажадняла.

Птиците в небето свирят, свирят...

Спокойствието носи най-голямата наслада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...