15 nov 2007, 8:23

Цялата ми наивност в чаша чай

  Poesía » Otra
1K 0 7
На Д.

Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър
и уж - случайни целувки
по бузата

(само там е разрешено)

и дори

Доказателствата малки на
Обичност, малки, колкото
карфици, меки като кълбо
прежда,

Онова усещане, че ако се
събудиш в два през нощта,
разплакан от кошмар, можеш
да се обадиш на някого с
Главно „Н”,

Онези невъзможни Довиждания
(те бяха твърде трудни за казване),
Пеенето по улиците,
Възмущението на минувачите
И удоволствието от всичко това…

Всичко…
Всичко е било не-истина.
През цялото това Време.

Как е възможно цялата ми наивност
да се побере в чаша чай?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • гений! гений!
  • ти си гений, Иване!!!
  • Браво!Браво!
    Невероятен стих!
    "Доказателствата малки на
    Обичност, малки, колкото
    карфици, меки като кълбо
    прежда,"
    И не само това.....

  • Това стихотворение е страхотно!
    Радвам се, че го прочетох, много ми е близко!
    Много истинско и чисто!
    Приятелството понякога ражда любов.
    При наличието на тези "случайни целувки" и "невъзможни Довиждания".
    "Как е възможно цялата ми наивност
    да се побере в чаша чай?!"-сърцето просто вижда само онова, което му се иска Дори да е очевидно за всички останали!
    Поздрави за стихотворението, докосна сърцето ми!Благодаря ти!

  • Понякога цялата ни наивност
    се побира във връхче на игла.
    Обаче стихотворението ти е
    невероятно хубаво! С обич.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...