cheshire_cat (Питър Хайнрих)
238 68
15.11.2007 г., 8:23 ч.

Цялата ми наивност в чаша чай 

  Поезия » Друга
784 0 7
На Д.

Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър
и уж - случайни целувки
по бузата

(само там е разрешено)

и дори

Доказателствата малки на
Обичност, малки, колкото
карфици, меки като кълбо
прежда,

Онова усещане, че ако се
събудиш в два през нощта,
разплакан от кошмар, можеш
да се обадиш на някого с
Главно „Н”,

Онези невъзможни Довиждания
(те бяха твърде трудни за казване),
Пеенето по улиците,
Възмущението на минувачите
И удоволствието от всичко това…

Всичко…
Всичко е било не-истина.
През цялото това Време.

Как е възможно цялата ми наивност
да се побере в чаша чай?!

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • гений! гений!
  • ти си гений, Иване!!!
  • Браво!Браво!
    Невероятен стих!
    "Доказателствата малки на
    Обичност, малки, колкото
    карфици, меки като кълбо
    прежда,"
    И не само това.....

  • Това стихотворение е страхотно!
    Радвам се, че го прочетох, много ми е близко!
    Много истинско и чисто!
    Приятелството понякога ражда любов.
    При наличието на тези "случайни целувки" и "невъзможни Довиждания".
    "Как е възможно цялата ми наивност
    да се побере в чаша чай?!"-сърцето просто вижда само онова, което му се иска Дори да е очевидно за всички останали!
    Поздрави за стихотворението, докосна сърцето ми!Благодаря ти!

  • Понякога цялата ни наивност
    се побира във връхче на игла.
    Обаче стихотворението ти е
    невероятно хубаво! С обич.
  • Споделеното е много откровено!
    Хареса ми!
    Поздравявам те!!!
  • Благодаря за непосредственото
    красиво усещане!!!Поздрав!!!
Предложения
: ??:??