Nov 15, 2007, 8:23 AM

Цялата ми наивност в чаша чай

Poetry » Other

1K 0 7

На Д.

Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър
и уж - случайни целувки
по бузата

(само там е разрешено)

и дори

Доказателствата малки на
Обичност, малки, колкото
карфици, меки като кълбо
прежда,

Онова усещане, че ако се
събудиш в два през нощта,
разплакан от кошмар, можеш
да се обадиш на някого с
Главно „Н”,

Онези невъзможни Довиждания
(те бяха твърде трудни за казване),
Пеенето по улиците,
Възмущението на минувачите
И удоволствието от всичко това…

Всичко…
Всичко е било не-истина.
През цялото това Време.

Как е възможно цялата ми наивност
да се побере в чаша чай?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

HighHanged (Неда )

гений! гений!

2007-11-22T23:48:05+02:00
mallkaslladka (Катрин Мартин)

ти си гений, Иване!!!

2007-11-16T13:39:11+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Браво!Браво!
Невероятен стих!
"Доказателствата малки на
Обичност, малки, колкото
карфици, меки като кълбо
прежда,"
И не само това.....

2007-11-15T11:46:31+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Това стихотворение е страхотно!
Радвам се, че го прочетох, много ми е близко!
Много истинско и чисто!
Приятелството понякога ражда любов.
При наличието на тези "случайни целувки" и "невъзможни Довиждания".
"Как е възможно цялата ми наивност
да се побере в чаша чай?!"-сърцето просто вижда само онова, което му се иска Дори да е очевидно за всички останали!
Поздрави за стихотворението, докосна сърцето ми!Благодаря ти!

2007-11-15T10:18:04+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Понякога цялата ни наивност
се побира във връхче на игла.
Обаче стихотворението ти е
невероятно хубаво! С обич.

2007-11-15T10:00:31+02:00