15 нояб. 2007 г., 08:23

Цялата ми наивност в чаша чай

1K 0 7
На Д.

Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър
и уж - случайни целувки
по бузата

(само там е разрешено)

и дори

Доказателствата малки на
Обичност, малки, колкото
карфици, меки като кълбо
прежда,

Онова усещане, че ако се
събудиш в два през нощта,
разплакан от кошмар, можеш
да се обадиш на някого с
Главно „Н”,

Онези невъзможни Довиждания
(те бяха твърде трудни за казване),
Пеенето по улиците,
Възмущението на минувачите
И удоволствието от всичко това…

Всичко…
Всичко е било не-истина.
През цялото това Време.

Как е възможно цялата ми наивност
да се побере в чаша чай?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • гений! гений!
  • ти си гений, Иване!!!
  • Браво!Браво!
    Невероятен стих!
    "Доказателствата малки на
    Обичност, малки, колкото
    карфици, меки като кълбо
    прежда,"
    И не само това.....

  • Това стихотворение е страхотно!
    Радвам се, че го прочетох, много ми е близко!
    Много истинско и чисто!
    Приятелството понякога ражда любов.
    При наличието на тези "случайни целувки" и "невъзможни Довиждания".
    "Как е възможно цялата ми наивност
    да се побере в чаша чай?!"-сърцето просто вижда само онова, което му се иска Дори да е очевидно за всички останали!
    Поздрави за стихотворението, докосна сърцето ми!Благодаря ти!

  • Понякога цялата ни наивност
    се побира във връхче на игла.
    Обаче стихотворението ти е
    невероятно хубаво! С обич.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...