28 jul 2010, 23:07

Цяло

  Poesía » Otra
625 0 2

ЦЯЛО

 

Ще те събирам

клетка по клетка,

миг по миг,

стъпка по стъпка

дума по дума,

сълза по сълза…

Докато напълня

земята и небето си

с тебе.

 

Тогава ще тръгна,

тогава ще полетя,

за да те изваям от всичко -

миг по вечност,

поглед по дума,

сълза по усмивка,

прегръдка по обич,

но...

Едва ли ще ми стигне цял живот,

ще ми трябват няколко,

додето те позная в пълнота.

И още толкова по толкова,

додето ме познаеш ти,

за да се преживеем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • така е, какво да се прави. И любовта се учи, и изработва, дори за постигането и са нужни много повече усилия , търпение, врама и мъдрост, отколкото да научи човек или да построи нещо на тая земя.
  • Доста ще се потрудиш!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...