Jul 28, 2010, 11:07 PM

Цяло

  Poetry » Other
628 0 2

ЦЯЛО

 

Ще те събирам

клетка по клетка,

миг по миг,

стъпка по стъпка

дума по дума,

сълза по сълза…

Докато напълня

земята и небето си

с тебе.

 

Тогава ще тръгна,

тогава ще полетя,

за да те изваям от всичко -

миг по вечност,

поглед по дума,

сълза по усмивка,

прегръдка по обич,

но...

Едва ли ще ми стигне цял живот,

ще ми трябват няколко,

додето те позная в пълнота.

И още толкова по толкова,

додето ме познаеш ти,

за да се преживеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • така е, какво да се прави. И любовта се учи, и изработва, дори за постигането и са нужни много повече усилия , търпение, врама и мъдрост, отколкото да научи човек или да построи нещо на тая земя.
  • Доста ще се потрудиш!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...