Jul 28, 2010, 11:07 PM

Цяло

  Poetry » Other
627 0 2

ЦЯЛО

 

Ще те събирам

клетка по клетка,

миг по миг,

стъпка по стъпка

дума по дума,

сълза по сълза…

Докато напълня

земята и небето си

с тебе.

 

Тогава ще тръгна,

тогава ще полетя,

за да те изваям от всичко -

миг по вечност,

поглед по дума,

сълза по усмивка,

прегръдка по обич,

но...

Едва ли ще ми стигне цял живот,

ще ми трябват няколко,

додето те позная в пълнота.

И още толкова по толкова,

додето ме познаеш ти,

за да се преживеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • така е, какво да се прави. И любовта се учи, и изработва, дори за постигането и са нужни много повече усилия , търпение, врама и мъдрост, отколкото да научи човек или да построи нещо на тая земя.
  • Доста ще се потрудиш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...