Jul 28, 2010, 11:07 PM

Цяло

  Poetry » Other
631 0 2

ЦЯЛО

 

Ще те събирам

клетка по клетка,

миг по миг,

стъпка по стъпка

дума по дума,

сълза по сълза…

Докато напълня

земята и небето си

с тебе.

 

Тогава ще тръгна,

тогава ще полетя,

за да те изваям от всичко -

миг по вечност,

поглед по дума,

сълза по усмивка,

прегръдка по обич,

но...

Едва ли ще ми стигне цял живот,

ще ми трябват няколко,

додето те позная в пълнота.

И още толкова по толкова,

додето ме познаеш ти,

за да се преживеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • така е, какво да се прави. И любовта се учи, и изработва, дори за постигането и са нужни много повече усилия , търпение, врама и мъдрост, отколкото да научи човек или да построи нещо на тая земя.
  • Доста ще се потрудиш!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...