28 июл. 2010 г., 23:07

Цяло

626 0 2

ЦЯЛО

 

Ще те събирам

клетка по клетка,

миг по миг,

стъпка по стъпка

дума по дума,

сълза по сълза…

Докато напълня

земята и небето си

с тебе.

 

Тогава ще тръгна,

тогава ще полетя,

за да те изваям от всичко -

миг по вечност,

поглед по дума,

сълза по усмивка,

прегръдка по обич,

но...

Едва ли ще ми стигне цял живот,

ще ми трябват няколко,

додето те позная в пълнота.

И още толкова по толкова,

додето ме познаеш ти,

за да се преживеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така е, какво да се прави. И любовта се учи, и изработва, дори за постигането и са нужни много повече усилия , търпение, врама и мъдрост, отколкото да научи човек или да построи нещо на тая земя.
  • Доста ще се потрудиш!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...