9 mar 2006, 22:00

ЦЯЛОСТ

  Poesía
1.2K 0 3
Дилемата се разряза до кръв.
Въпросите си отговориха сами.
Разумът сглоби полукълбата без усилие
И аз отново виждам целостта си.

Болката напомня за причините,
А ръждясалият скалпел се усмихва,
знаейки, че пак ще дойде неговият час.
Да разрежа ли със него устните си
във усмивка?







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно е! Поздрав!
  • На мен краят ми харесва, втората строфа е по-силна (според мен).
  • Идеята е добра. Малко откъм ритъм има нужда да се дообмисли. Не ми харесват последните два реда. Опитай се да завършиш с нещо, което се римува със "страна".

    Оценките не са от мен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...