9.03.2006 г., 22:00 ч.

ЦЯЛОСТ 

  Поезия
3.5 (2)
925 0 3
Дилемата се разряза до кръв.
Въпросите си отговориха сами.
Разумът сглоби полукълбата без усилие
И аз отново виждам целостта си.
Болката напомня за причините,
А ръждясалият скалпел се усмихва,
знаейки, че пак ще дойде неговият час.
Да разрежа ли със него устните си
във усмивка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...

Още произведения »