Mar 9, 2006, 10:00 PM

ЦЯЛОСТ

Poetry

1.2K 0 3

Дилемата се разряза до кръв.
Въпросите си отговориха сами.
Разумът сглоби полукълбата без усилие
И аз отново виждам целостта си.

Болката напомня за причините,
А ръждясалият скалпел се усмихва,
знаейки, че пак ще дойде неговият час.
Да разрежа ли със него устните си
във усмивка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Laska (Ласка Александрова)

Силно е! Поздрав!

2006-10-20T12:40:49+03:00
Румена (Румена Румена)

На мен краят ми харесва, втората строфа е по-силна (според мен).

2006-09-27T13:39:38+03:00
VenY (Венцислава Симеонова)

Идеята е добра. Малко откъм ритъм има нужда да се дообмисли. Не ми харесват последните два реда. Опитай се да завършиш с нещо, което се римува със "страна".

Оценките не са от мен.

2006-03-10T14:35:30+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0