Mar 9, 2006, 10:00 PM

ЦЯЛОСТ

Poetry

1.2K 0 3

Дилемата се разряза до кръв.
Въпросите си отговориха сами.
Разумът сглоби полукълбата без усилие
И аз отново виждам целостта си.

Болката напомня за причините,
А ръждясалият скалпел се усмихва,
знаейки, че пак ще дойде неговият час.
Да разрежа ли със него устните си
във усмивка?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Laska (Ласка Александрова)

Силно е! Поздрав!

2006-10-20T12:40:49+03:00
Румена (Румена Румена)

На мен краят ми харесва, втората строфа е по-силна (според мен).

2006-09-27T13:39:38+03:00
VenY (Венцислава Симеонова)

Идеята е добра. Малко откъм ритъм има нужда да се дообмисли. Не ми харесват последните два реда. Опитай се да завършиш с нещо, което се римува със "страна".

Оценките не са от мен.

2006-03-10T14:35:30+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0