Чинаров (Георги)
47 218
9 мар. 2006 г., 22:00

ЦЯЛОСТ 

  Поэзия
781 0 3
Дилемата се разряза до кръв.
Въпросите си отговориха сами.
Разумът сглоби полукълбата без усилие
И аз отново виждам целостта си.

Болката напомня за причините,
А ръждясалият скалпел се усмихва,
знаейки, че пак ще дойде неговият час.
Да разрежа ли със него устните си
във усмивка?







© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно е! Поздрав!
  • На мен краят ми харесва, втората строфа е по-силна (според мен).
  • Идеята е добра. Малко откъм ритъм има нужда да се дообмисли. Не ми харесват последните два реда. Опитай се да завършиш с нещо, което се римува със "страна".

    Оценките не са от мен.
Предложения
: ??:??