Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
4 ene 2024, 18:15

Cълза, която не изтрих 

  Poesía » Formas graves
372 3 6

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
 с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.


И непростимото простих!
Светът дори не знае, че ме има.
А аз съм тук, дори и нелюбима,
в картина зимна – летен щрих.

 

А после капва тихичко деня ти,
сълза, която не изтрих.
И с теб сме просто двама непознати,

 

снегът навън и пътя начерта ти,
от делника не те спасих...
Заспивам и сънувам любовта ти...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??