Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих!
Светът дори не знае, че ме има.
А аз съм тук, дори и нелюбима,
в картина зимна – летен щрих.
А после капва тихичко деня ти,
сълза, която не изтрих.
И с теб сме просто двама непознати,
снегът навън и пътя начерта ти, ...