4 янв. 2024 г., 18:15

Cълза, която не изтрих 

  Поэзия » Строгие формы
370 3 6

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
 с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.


И непростимото простих!
Светът дори не знае, че ме има.
А аз съм тук, дори и нелюбима,
в картина зимна – летен щрих.

 

А после капва тихичко деня ти,
сълза, която не изтрих.
И с теб сме просто двама непознати,

 

снегът навън и пътя начерта ти,
от делника не те спасих...
Заспивам и сънувам любовта ти...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??