Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих!
Светът дори не знае, че ме има.
А аз съм тук, дори и нелюбима,
в картина зимна – летен щрих.
А после капва тихичко деня ти,
сълза, която не изтрих.
И с теб сме просто двама непознати,
снегът навън и пътя начерта ти,
от делника не те спасих...
Заспивам и сънувам любовта ти...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
