* * *
Кога стана това?!
Как стана Това?!
... че стигнах до тук без душа.
По трънливото шосе
на всеки протягаща ръце,
спасих тях, но загубих моето сърце.
И разплакана сега,
полудяла от тъга,
не искам да виждам зора.
Нали бях - доброто дете,
постъпващо правилно все,
а сега - като улично псе.
Без дом, без подслон,
дори без заслон
с живот на жалък фантом.
Как стана това?!
Кога стана това?!
Къде сбърках, кажи...
Без сърце, без душа,
без грам светлинка...
По дяволите вичко да върви!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
