* * *

fam (Нели)
63 60

25 ene 2011, 9:36

Poesía

725 0 2

Кога стана това?!

Как стана Това?!

... че стигнах до тук без душа.

По трънливото шосе

на всеки протягаща ръце,

спасих тях, но загубих моето сърце.

И разплакана сега,

полудяла от тъга,

не искам да виждам зора.

Нали бях - доброто дете,

постъпващо правилно все,

а сега - като улично псе.

Без дом, без подслон,

дори без заслон

с живот на жалък фантом.

Как стана това?!

Кога стана това?!

Къде сбърках, кажи...

Без сърце, без душа,

без грам светлинка...

По дяволите вичко да върви!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pumuckl (Елена)

2011-01-25T13:24:37+02:00

Прокрадва се оптимизъм в края...
slavimn (Славяна)

2011-01-25T10:15:05+02:00

Еее, недей така, вижда се, че искаш да го промениш, значи можеш, има изход, успех, стиха е вълнуващ, поздрави...