fam (Нели)
63 60
Jan 25, 2011, 9:36 AM

* * * 

  Poetry
739 0 2


 

Кога стана това?!

Как стана Това?!

... че стигнах до тук без душа.

 

По трънливото шосе

на всеки протягаща ръце,

спасих тях, но загубих моето сърце.

 

И разплакана сега,

полудяла от тъга,

не искам да виждам зора.

 

Нали  бях - доброто дете,

постъпващо правилно все,

а сега - като  улично псе.

 

Без дом, без подслон,

дори без заслон 

с живот на жалък фантом.

 

Как стана това?!

Кога стана това?!

Къде сбърках, кажи...

 

Без сърце, без душа, 

без грам светлинка...

По дяволите вичко да върви!

 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прокрадва се оптимизъм в края...
  • Еее, недей така, вижда се, че искаш да го промениш, значи можеш, има изход, успех, стиха е вълнуващ, поздрави...
Random works
: ??:??