fam (Нели)
63 60
25.01.2011 г., 9:36 ч.

* * * 

  Поезия
731 0 2


 

Кога стана това?!

Как стана Това?!

... че стигнах до тук без душа.

 

По трънливото шосе

на всеки протягаща ръце,

спасих тях, но загубих моето сърце.

 

И разплакана сега,

полудяла от тъга,

не искам да виждам зора.

 

Нали  бях - доброто дете,

постъпващо правилно все,

а сега - като  улично псе.

 

Без дом, без подслон,

дори без заслон 

с живот на жалък фантом.

 

Как стана това?!

Кога стана това?!

Къде сбърках, кажи...

 

Без сърце, без душа, 

без грам светлинка...

По дяволите вичко да върви!

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прокрадва се оптимизъм в края...
  • Еее, недей така, вижда се, че искаш да го промениш, значи можеш, има изход, успех, стиха е вълнуващ, поздрави...
Предложения
: ??:??