22 nov 2011, 21:03

* * *

  Poesía
560 0 0

Душата ми перце е нежно,

трепти  с всеки звук роден.

Усеща тя в човека болки и мъгли,

но и  радостта познава - щастлива

е тогава, в хармония с живота, 

раздава светлина. Голяма сила 

притежава, повдига и смалява -

вълшебство е това. Израства тя

през вековете, раздавайки ни топлина,

все по-ярка и гореща става, дарява 

ни с човечността. Душата единствен 

съдник е в нас, сгрешим ли, започва да

мъждука слабо, боли ни, но на уроците

по прошка тя ни научава. Мъдра е,

в нея скрити са безкрайни чудеса,

превръщащи ни в извори на вяра.

Голяма става с вековете -

красива е човешката душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....