22 nov 2011, 21:03

* * *

  Poesía
559 0 0

Душата ми перце е нежно,

трепти  с всеки звук роден.

Усеща тя в човека болки и мъгли,

но и  радостта познава - щастлива

е тогава, в хармония с живота, 

раздава светлина. Голяма сила 

притежава, повдига и смалява -

вълшебство е това. Израства тя

през вековете, раздавайки ни топлина,

все по-ярка и гореща става, дарява 

ни с човечността. Душата единствен 

съдник е в нас, сгрешим ли, започва да

мъждука слабо, боли ни, но на уроците

по прошка тя ни научава. Мъдра е,

в нея скрити са безкрайни чудеса,

превръщащи ни в извори на вяра.

Голяма става с вековете -

красива е човешката душа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...