Nov 22, 2011, 9:03 PM

* * *

  Poetry
556 0 0

Душата ми перце е нежно,

трепти  с всеки звук роден.

Усеща тя в човека болки и мъгли,

но и  радостта познава - щастлива

е тогава, в хармония с живота, 

раздава светлина. Голяма сила 

притежава, повдига и смалява -

вълшебство е това. Израства тя

през вековете, раздавайки ни топлина,

все по-ярка и гореща става, дарява 

ни с човечността. Душата единствен 

съдник е в нас, сгрешим ли, започва да

мъждука слабо, боли ни, но на уроците

по прошка тя ни научава. Мъдра е,

в нея скрити са безкрайни чудеса,

превръщащи ни в извори на вяра.

Голяма става с вековете -

красива е човешката душа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...