22.11.2011 г., 21:03

* * *

558 0 0

Душата ми перце е нежно,

трепти  с всеки звук роден.

Усеща тя в човека болки и мъгли,

но и  радостта познава - щастлива

е тогава, в хармония с живота, 

раздава светлина. Голяма сила 

притежава, повдига и смалява -

вълшебство е това. Израства тя

през вековете, раздавайки ни топлина,

все по-ярка и гореща става, дарява 

ни с човечността. Душата единствен 

съдник е в нас, сгрешим ли, започва да

мъждука слабо, боли ни, но на уроците

по прошка тя ни научава. Мъдра е,

в нея скрити са безкрайни чудеса,

превръщащи ни в извори на вяра.

Голяма става с вековете -

красива е човешката душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...