Душата ми перце е нежно,

трепти  с всеки звук роден.

Усеща тя в човека болки и мъгли,

но и  радостта познава - щастлива

е тогава, в хармония с живота, 

раздава светлина. Голяма сила 

притежава, повдига и смалява -

вълшебство е това. Израства тя

през вековете, раздавайки ни топлина,

все по-ярка и гореща става, дарява 

ни с човечността. Душата единствен 

съдник е в нас, сгрешим ли, започва да

мъждука слабо, боли ни, но на уроците

по прошка тя ни научава. Мъдра е,

в нея скрити са безкрайни чудеса,

превръщащи ни в извори на вяра.

Голяма става с вековете -

красива е човешката душа.