alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
11 jul 2015, 10:05

** 

  Poesía » De amor
543 0 2

Преглътнах скуката

и огнен лист зашепих

да ми пари дланите

като искра от слънцето проводена.

Прибрах и делника сред джоба си,

та да не виждат мислите разсъмнали

набъбнало небе от посивели вторници.

И вятъра подритнах като камъче трънливо

да не препъва думи неизваяни.

А после -

светлина в косите си закичих

и с пъстрото в зениците

облаците преоблякох.

От тежките клепачи на очакваното

паяжинна наметка разтлах

над птичата стъпка в червения зов,

дето вечно зрее.

© Татяна Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Най-доброто? Е, те всички са най-добрите Поздравления!
  • "Прибрах и делника сред джоба си,

    та да не виждат мислите разсъмнали

    набъбнало небе от посивели вторници"

    Замисли ме... Как посивява вторник?
    След понеделнишките грешки или пък
    на навика във вечните окови,
    без правото на време или път...

    Изключително се радвам,че прочетох!Аплодисменти за поезията
Propuestas
: ??:??