alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
11.07.2015 г., 10:05 ч.

** 

  Поезия » Любовна
603 0 2

Преглътнах скуката

и огнен лист зашепих

да ми пари дланите

като искра от слънцето проводена.

Прибрах и делника сред джоба си,

та да не виждат мислите разсъмнали

набъбнало небе от посивели вторници.

И вятъра подритнах като камъче трънливо

да не препъва думи неизваяни.

А после -

светлина в косите си закичих

и с пъстрото в зениците

облаците преоблякох.

От тежките клепачи на очакваното

паяжинна наметка разтлах

над птичата стъпка в червения зов,

дето вечно зрее.

© Татяна Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-доброто? Е, те всички са най-добрите Поздравления!
  • "Прибрах и делника сред джоба си,

    та да не виждат мислите разсъмнали

    набъбнало небе от посивели вторници"

    Замисли ме... Как посивява вторник?
    След понеделнишките грешки или пък
    на навика във вечните окови,
    без правото на време или път...

    Изключително се радвам,че прочетох!Аплодисменти за поезията
Предложения
: ??:??