**
Преглътнах скуката
и огнен лист зашепих
да ми пари дланите
като искра от слънцето проводена.
Прибрах и делника сред джоба си,
та да не виждат мислите разсъмнали
набъбнало небе от посивели вторници.
И вятъра подритнах като камъче трънливо
да не препъва думи неизваяни.
А после -
светлина в косите си закичих
и с пъстрото в зениците
облаците преоблякох.
От тежките клепачи на очакваното
паяжинна наметка разтлах
над птичата стъпка в червения зов,
дето вечно зрее.
© Татяна Александрова All rights reserved.
Поздравления!
