6 ene 2012, 0:05

Да би мирно седяло, не би чудо видяло

4.7K 0 7

Приказки, песни и притчици

за неподкастрени плитчици

интерпретирани

от НеГримирана 


Да би мирно седяло, не би чудо видяло

През март то за пръв път изгря.
Аз дремех в дома, не разбудена.
Готова за среща ме бях
със огъня-яркия, чудния.

Навън щом излязох през май,
септември ме дръпна пак в къщата.
Той бащински пази до край
на щерката клюнчето, жълтото.

През юли сама се прикрих
и мазах с защитните кремове.
Не исках сърце да гори,
а нощем от студ да е хремаво.

Житейския свой кръговрат
запазих от чудо чрез мъдрости.
Човек е на мъдрост  богат,
затуй-чуй жената на възраст ти!

Септември съм днес, но във теб
е март още, затова-умната!
Защо...стоиш в къщи, дете?
Беж вън!!! Изживей си там чудото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...