Да би мирно седяло, не би чудо видяло
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Да би мирно седяло, не би чудо видяло
През март то за пръв път изгря.
Аз дремех в дома, не разбудена.
Готова за среща ме бях
със огъня-яркия, чудния.
Навън щом излязох през май,
септември ме дръпна пак в къщата.
Той бащински пази до край
на щерката клюнчето, жълтото.
През юли сама се прикрих
и мазах с защитните кремове.
Не исках сърце да гори,
а нощем от студ да е хремаво.
Житейския свой кръговрат
запазих от чудо чрез мъдрости.
Човек е на мъдрост богат,
затуй-чуй жената на възраст ти!
Септември съм днес, но във теб
е март още, затова-умната!
Защо...стоиш в къщи, дете?
Беж вън!!! Изживей си там чудото...
© Петя Божилова All rights reserved.
