6.01.2012 г., 0:05

Да би мирно седяло, не би чудо видяло

4.7K 0 7

Приказки, песни и притчици

за неподкастрени плитчици

интерпретирани

от НеГримирана 


Да би мирно седяло, не би чудо видяло

През март то за пръв път изгря.
Аз дремех в дома, не разбудена.
Готова за среща ме бях
със огъня-яркия, чудния.

Навън щом излязох през май,
септември ме дръпна пак в къщата.
Той бащински пази до край
на щерката клюнчето, жълтото.

През юли сама се прикрих
и мазах с защитните кремове.
Не исках сърце да гори,
а нощем от студ да е хремаво.

Житейския свой кръговрат
запазих от чудо чрез мъдрости.
Човек е на мъдрост  богат,
затуй-чуй жената на възраст ти!

Септември съм днес, но във теб
е март още, затова-умната!
Защо...стоиш в къщи, дете?
Беж вън!!! Изживей си там чудото...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...