Да бъда още

20 oct 2013, 18:28

Poesía » Filosófica

663 0 2

Сега ме виждаш
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро
пак ще се завърна
във бялата
завивка
на снега…

Одумвана и често
неудобна,
предавана,
предавала -
съдба!
Избягах,
че да видя колко мога.
Е, мога много!
Мога!
Но сама…

Дъждовните улуци
ме пречистват,
вещаят ми
какво ще предреша.
Не ме е страх,
че всичко
ще се случи -
страхувам се,
че може да сгреша.

Сега ме виждаш
толкова далечна -
пречупен лъч,
задъхан да блести!
Дано животът ми даде
да бъда още,
дано
(по дяволите)
да ми позволи!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Човек (Анна Станоева)

2013-10-21T09:23:30+03:00

Текста предава доста объркано емоции, но сякаш именно в това му е чара Успех!
ivaferendzia (Ива)

2013-10-20T22:07:06+03:00

Достатъчно понятно е, за да се преживее. Достатъчно непонятно, за да очуди.