Да бъда още
Сега ме виждаш
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро
пак ще се завърна
във бялата
завивка
на снега…
Одумвана и често
неудобна,
предавана,
предавала -
съдба!
Избягах,
че да видя колко мога.
Е, мога много!
Мога!
Но сама…
Дъждовните улуци
ме пречистват,
вещаят ми
какво ще предреша.
Не ме е страх,
че всичко
ще се случи -
страхувам се,
че може да сгреша.
Сега ме виждаш
толкова далечна -
пречупен лъч,
задъхан да блести!
Дано животът ми даде
да бъда още,
дано
(по дяволите)
да ми позволи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лунно Цвете Todos los derechos reservados
Успех!
