Oct 20, 2013, 6:28 PM

Да бъда още

Poetry » Philosophical

976 0 2

Сега ме виждаш
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро
пак ще се завърна
във бялата
завивка
на снега…

Одумвана и често
неудобна,
предавана,
предавала -
съдба!
Избягах,
че да видя колко мога.
Е, мога много!
Мога!
Но сама…

Дъждовните улуци
ме пречистват,
вещаят ми
какво ще предреша.
Не ме е страх,
че всичко
ще се случи -
страхувам се,
че може да сгреша.

Сега ме виждаш
толкова далечна -
пречупен лъч,
задъхан да блести!
Дано животът ми даде
да бъда още,
дано
(по дяволите)
да ми позволи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Човек (Анна Станоева)

Текста предава доста объркано емоции, но сякаш именно в това му е чара Успех!

2013-10-21T09:23:30+03:00
ivaferendzia (Ива)

Достатъчно понятно е, за да се преживее. Достатъчно непонятно, за да очуди.

2013-10-20T22:07:06+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0