Да бъда още
Сега ме виждаш
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро
пак ще се завърна
във бялата
завивка
на снега…
Одумвана и често
неудобна,
предавана,
предавала -
съдба!
Избягах,
че да видя колко мога.
Е, мога много!
Мога!
Но сама…
Дъждовните улуци
ме пречистват,
вещаят ми
какво ще предреша.
Не ме е страх,
че всичко
ще се случи -
страхувам се,
че може да сгреша.
Сега ме виждаш
толкова далечна -
пречупен лъч,
задъхан да блести!
Дано животът ми даде
да бъда още,
дано
(по дяволите)
да ми позволи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лунно Цвете Всички права запазени
Успех!
