Докосвай с нежни пръсти моето лице, не загасяй с груби думи пламъчето във душата, с обич обгърни замръзналото ми сърце, с тъмен облак не затулвай в мене светлината!
Не заключвай с вериги крилете ми волни - без криле, душата ми е птица ранена, освободи ги от плен - нека бъдат свободни, не мога да живея, когато съм пленена!
Да бъда пленница не съм родена, с дух горд и свободен Бог ме е дарил, да горя и да летя, от обич да съм запленена - човешкият Отец ТОВА за мен е отредил!
Не го прави, защото Бог ще те накаже - не може простосмъртен душа да оковава, безумието твое без милост Той ще смаже... имаш време... но... с бавни стъпки... то си заминава!
Щом е публикувано,няма как да не бъде прочетено.След като е пуснато в протранството,авторът губи правата си да забранява едно или друго.
Лично мнение- стихът има идея,потопете я в красотата на поезията,а не покрай нея и ще видите положителен резултат,успех!
Към Мев Джоунс- Уважаеми, имате избор.. не четете написаното от мен!! Отминавайте с присмех името ми. Не се смятам за велика поетеса- просто пиша това, което излиза от душата ми. Щом не Ви харесва, просто не го четете!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.