Да бъда пленница не съм родена
824
0
4
Докосвай с нежни пръсти моето лице,
не загасяй с груби думи пламъчето във душата,
с обич обгърни замръзналото ми сърце,
с тъмен облак не затулвай в мене светлината!
Не заключвай с вериги крилете ми волни -
без криле, душата ми е птица ранена,
освободи ги от плен - нека бъдат свободни,
не мога да живея, когато съм пленена!
Да бъда пленница не съм родена,
с дух горд и свободен Бог ме е дарил,
да горя и да летя, от обич да съм запленена -
човешкият Отец ТОВА за мен е отредил!
Не го прави, защото Бог ще те накаже -
не може простосмъртен душа да оковава,
безумието твое без милост Той ще смаже...
имаш време... но... с бавни стъпки... то си заминава!
© Валентина Иванова All rights reserved.
