11.02.2012 г., 13:37 ч.

Да бъда пленница не съм родена 

  Поезия » Друга
610 0 4
Докосвай с нежни пръсти моето лице,
не загасяй с груби думи пламъчето във душата,
с обич обгърни замръзналото ми сърце,
с тъмен облак не затулвай в мене светлината!

Не заключвай с вериги крилете ми волни -
без криле, душата ми е птица ранена,
освободи ги от плен - нека бъдат свободни,
не мога да живея, когато съм пленена!

Да бъда пленница не съм родена,
с дух горд и свободен Бог ме е дарил,
да горя и да летя, от обич да съм запленена -
човешкият Отец ТОВА за мен е отредил!

Не го прави, защото Бог ще те накаже -
не може простосмъртен душа да оковава,
безумието твое без милост Той ще смаже...
имаш време... но... с бавни стъпки... то си заминава!

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!!
  • Щом е публикувано,няма как да не бъде прочетено.След като е пуснато в протранството,авторът губи правата си да забранява едно или друго.
    Лично мнение- стихът има идея,потопете я в красотата на поезията,а не покрай нея и ще видите положителен резултат,успех!
  • Към Мев Джоунс- Уважаеми, имате избор.. не четете написаното от мен!! Отминавайте с присмех името ми. Не се смятам за велика поетеса- просто пиша това, което излиза от душата ми. Щом не Ви харесва, просто не го четете!!
  • И за поетеса също.
Предложения
: ??:??