Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!
В кръговете под очите ми оставаш... ти,
а нощите ми още търсят те...
Стъклената тишина пречупваха лъжите ти
и все пак живееш ми в молитвите...
В усмивката ти - сенки на съмнение,
че ще получиш своето "остани"...
Но вече повече от късно е -
пораснала е любовта ни за игри.
Открехнатата врата подсказва ти...
Да бъда силна нужно е...
Ето, вече обръщаш се и тръгваш си...
Солени вълни бясно блъскат се...
по пода капят сълзи...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
Мила Виолета, когато любовта повече горчи, отколкото в началото;
когато те прави по-нещастен, отколко по-щастлив,
тогава е време да я оставиш да си тръгне...
винаги съм била против "мазохистичните връзки", така да се каже-обичаш го, но от това боли...Любовта боли-да, но когато това е постоянно състояние, тогава то не е любов...Радвам се, че ви е харесал стихът ми!И на мен ми стана един от любимите мои