12 янв. 2008 г., 00:28

Да бъда силна нужно е...

899 0 17

Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!


В кръговете под очите ми оставаш... ти,
а нощите ми още търсят те...
Стъклената тишина пречупваха лъжите ти
и все пак живееш ми в молитвите...


В усмивката ти - сенки на съмнение,
че ще получиш своето "остани"...
Но вече повече от късно е -
пораснала е любовта ни за игри.


Открехнатата врата подсказва ти...
Да бъда силна нужно е...
Ето, вече обръщаш се и тръгваш си...
Солени вълни бясно блъскат се...
                                по пода капят сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели!
    Мила Виолета, когато любовта повече горчи, отколкото в началото;
    когато те прави по-нещастен, отколко по-щастлив,
    тогава е време да я оставиш да си тръгне...
    винаги съм била против "мазохистичните връзки", така да се каже-обичаш го, но от това боли...Любовта боли-да, но когато това е постоянно състояние, тогава то не е любов...Радвам се, че ви е харесал стихът ми!И на мен ми стана един от любимите мои
  • Не зная в какво се състои силата Таня,в това да оставиш една любов да си тръгне,борейки се със себе си,със желанието да я задържиш,или в това да пребориш гордостта си и да помолиш да остане...
    много ми хареса този стих - поздрав и от мен!
  • Честит Имен ден със малко закъснение!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Пишеш с душата си!Браво!Бъди силна,таничка!Прегръщам те!
  • Благодаря ви, усмихнахте ме!Таня, права си!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...