12 янв. 2008 г., 00:28

Да бъда силна нужно е...

904 0 17

Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!


В кръговете под очите ми оставаш... ти,
а нощите ми още търсят те...
Стъклената тишина пречупваха лъжите ти
и все пак живееш ми в молитвите...


В усмивката ти - сенки на съмнение,
че ще получиш своето "остани"...
Но вече повече от късно е -
пораснала е любовта ни за игри.


Открехнатата врата подсказва ти...
Да бъда силна нужно е...
Ето, вече обръщаш се и тръгваш си...
Солени вълни бясно блъскат се...
                                по пода капят сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели!
    Мила Виолета, когато любовта повече горчи, отколкото в началото;
    когато те прави по-нещастен, отколко по-щастлив,
    тогава е време да я оставиш да си тръгне...
    винаги съм била против "мазохистичните връзки", така да се каже-обичаш го, но от това боли...Любовта боли-да, но когато това е постоянно състояние, тогава то не е любов...Радвам се, че ви е харесал стихът ми!И на мен ми стана един от любимите мои
  • Не зная в какво се състои силата Таня,в това да оставиш една любов да си тръгне,борейки се със себе си,със желанието да я задържиш,или в това да пребориш гордостта си и да помолиш да остане...
    много ми хареса този стих - поздрав и от мен!
  • Честит Имен ден със малко закъснение!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Пишеш с душата си!Браво!Бъди силна,таничка!Прегръщам те!
  • Благодаря ви, усмихнахте ме!Таня, права си!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...