12.01.2008 г., 0:28

Да бъда силна нужно е...

897 0 17

Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!


В кръговете под очите ми оставаш... ти,
а нощите ми още търсят те...
Стъклената тишина пречупваха лъжите ти
и все пак живееш ми в молитвите...


В усмивката ти - сенки на съмнение,
че ще получиш своето "остани"...
Но вече повече от късно е -
пораснала е любовта ни за игри.


Открехнатата врата подсказва ти...
Да бъда силна нужно е...
Ето, вече обръщаш се и тръгваш си...
Солени вълни бясно блъскат се...
                                по пода капят сълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
    Мила Виолета, когато любовта повече горчи, отколкото в началото;
    когато те прави по-нещастен, отколко по-щастлив,
    тогава е време да я оставиш да си тръгне...
    винаги съм била против "мазохистичните връзки", така да се каже-обичаш го, но от това боли...Любовта боли-да, но когато това е постоянно състояние, тогава то не е любов...Радвам се, че ви е харесал стихът ми!И на мен ми стана един от любимите мои
  • Не зная в какво се състои силата Таня,в това да оставиш една любов да си тръгне,борейки се със себе си,със желанието да я задържиш,или в това да пребориш гордостта си и да помолиш да остане...
    много ми хареса този стих - поздрав и от мен!
  • Честит Имен ден със малко закъснение!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Пишеш с душата си!Браво!Бъди силна,таничка!Прегръщам те!
  • Благодаря ви, усмихнахте ме!Таня, права си!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...